разсѝпвам, -аш, несв.; разсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Неволно изсипвам, изливам нещо вън от съда, в който е или трябва да бъде. Петровица му носеше ядене, но той не можеше да се храни и разсипваше лъжицата докато я поднесе до устата си. Елин Пелин. И кравата позна, че неопитен човек я дои, ритна и разсипа гърнето. Влайков. 2. Разг. Сипвам на много места, на мнозина. Разсипи супата и да сядаме да ядем. 3. Прен. За материални ценности — прахосвам, опропастявам. разхищавам. Той знаеше, че тая партия не прощава никому, ако ще и министър да е, щом не върви в правия път, щом разсипва народния имот. Кр. Григоров. 4. Прен. Разорявам, развалям, разнебитвам някого физически, материално или морално. Е, помогнаха ли ти баните? — За помагането — помогнаха, но пътят ме разсипа. По-зле съм сега. Едвам се влача. А. Каралийчев. Издай ме ако искаш, ти разсипа моя живот, и аз няма да пожаля вече твоя. Г. Райчев. Пиянството те разсипва — каза Ганка. — Не е вярно! — повиши тон Драго. М. Марчевски. 5. Разрушавам, унищожавам, развалям. А Тосун бей тръгнал вече за Бяла черква, за да я разсипе. Вазов. Боже, с гръм ти разсипи ме, / ветре, в прах ти разнеси ме! / Да не гледам деца малки и техните клети майки, / окол пръте как се късат. Ботев. разсипвам се, разсипя се страд.
|