разсѝпвам се, -аш, несв.; разсѝпя се, -еш, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Падам, разпилявам се вън от съда, където съм или трябва да бъда. Разсипа се житото от крината. Разсипа се млякото. 2. Ставам на дребни късчета. При всеки нов порив на вятъра разтворените крила на прозорците се блъскаха о стените и последните стъкла се разсипваха в мрака със звън, който разкъсваше нервите му. Г. Райчев. 3. Прен. Разнебитвам се, разкапвам се, провалям се. Но да пропаднеше само той..., а то и царството се разсипва, българското царство ... Хай дявол, дявол! Вазов. 4. Загубвам материалното си състояние; разорявам се, съсипвам се. Разсипаха се много чорбаджии.
|