разсипѝя ж. Диал. 1. Разхищение, разсипничество. Майка ти без сапун се миеше едно време, икономии да прави, а вий сте го ударили на разсипия. Чудомир. 2. Само мн. Рядко. Нещо разрушено; развалина. Чужденец да дойде, ще се зачуди как можем да живеем в такива разсипии и буренясали трапища. Вазов.
|