разсѝчам, -аш несв.; разсекà, разсечèш, мин. св. разся̀кох, разсèче, прич. мин. св. деят. разся̀къл, -кла, -кло, мн. разсèкли, св., прех. 1. Със сечене разделям на две части. Но ето един татарин дига немилостиво от кръв напоен остър ятаган и разсича злочестата на две половини. Блъсков. Там други дерат говедото ... Сетне го разсичат на две. Ал. Константинов. 2. Разделям, пресичам, прорязвам. Слънцето бе изгряло вън, три широки лъча разсичаха здрача в църквата. Дим. Талев. Светкавици разсичат небето. разсичам се, разсека се страд.
|