разсмѝвам, -аш, несв.; разсмèя, -ееш, мин. св. разсмя̀х, прич. мин. св. деят. разсмя̀л, -а, -о, мн. разсмèли, прич. мин. страд. разсмя̀н, -а, -о, мн. разсмèни, св., прех. Предизвиквам, възбуждам смях у някого. Напук на умората и на страданията той ни разсмиваше с духовити шеги и остроти. Величков. Сегиз-тогиз ще пусне някоя весела шега, та разсмива всички ни. Влайков. Кина не харесваше загриженото лице на майка си и се помъчи да я разсмее. К. Петканов. разсмивам се, разсмея се страд.
|