разстрèл, м. Изпълняване смъртна присъда чрез огнестрелно оръжие; разстрелване. Онези, които бяха осъдени на смърт чрез разстрел, не знаеха кога точно, в кой час на деня ще ги извикат, за да ги отведат пред дулата на пушките. Г. Караславов. Разстрел и след разстрела — червей. Вапцаров.
|