разстрèлване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разстрелвам и от разстрелвам се. Комендантът издаде заповед за арестуването и разстрелването на разпространителите на слухове между войниците и офицерите. П. Славински. На 17 юни съдебното дирене приключи, на 28 бе прочетена присъдата. Росинка се осъждаше на смърт чрез разстрелване. Дим. Ангелов.
|