разстрòен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разстроя. 2. Като прил. — а) За ред, строй — развален, разбъркан. Ние отново ще се съберем и сгъстим нашите разстроени и разредени редове. б) Загубил естествения си ред и ход; объркан. Там свика членовете на разстроения комитет. Вазов. Разстроени финанси. Разстроен план. в) Загубил нормалното си равновесие, ход. Ирина разбра, че това . бе признак на съвършено разстроени нерви. Дим. Димов. Върна се в къщи почти разстроен. И за всичко бе виновен синът му, загдето не бе разтурил сенника. К. Петканов. г) За стомах, черва — разслабен, развален. Разстроен стомах. д) За музикален инструмент — чиито струни са загубили точната височина на тоновете. Разстроена цигулка.
|