разстрòйвам, -аш, несв.; разстрòя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Внасям безредие в строй, в редица. Работниците обиколиха няколко пъти огромното пространство около завода и, едва когато умората намали крачките, им и разстрои редиците, те се разпръснаха. Ив. Мартинов. 2. Нарушавам реда, нормалния ход на нещо, внасям безредие; обърквам. Непрекъснатото тичане около селските разправии разстрои собствената му работа. Йовков. Може би това щеше да усложни живота ѝ, да разбърка следването ѝ, да разстрои, плановете ѝ. Дим. Димов. Разстройват тила на противника. Разстройвам финансите. 3. Нарушавам нормалното състояние, довеждам в болезнено раздразнение. Одевешният тежък разговор с мъжа ѝ ... я разстрои силно и умори. Вазов. Страшната война и лишенията не бяха разстроили нервите им. Дим. Димов. Щедрото и сърдечно гостоприемство, с което посрещнаха Минтана в този дом, вместо да го успокои, още повече го разстрои. К. Петканов. 4. За стомах, черва — разслабвам, правя да стане нередовен. Лошата храна ми разстрои стомаха. 5. Правя да загубят определения си тон струните на музикален инструмент. Противоп. настройвам. Цигулката е разстроена. разстройвам се, разстроя се страд.
|