разстрòйвам се, -аш се, несв.; разстрòя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За строй, редица – развалям се, преставам да бъда подреден. Някои войници остават и назад, взводовете се разстройват. Йовков. 2. Обърквам се, нарушавам реда си. И разстройва се, сякаш, цялата къща. Влайков. 3. Изпадам в болезнено раздразнение. Разстроих се от лошата новина. 4. За стомах, черва — разслабвам се, ставам нередовен. Стомахът ми се разстрои.
|