разстрòйство, мн. -а, ср. 1. Нарушение на съществуващия ред или на хода на нещо; объркване. Разстройството и запустението царуваха вече в кръчмата. Вазов. Разстройство в стопанството. Разстройство на финансите. 2. Нарушено нормално душевно състояние, обикн. вследствие на силни преживявания. Подир първите минути на разстройство той сякаш се съвзе и придоби повече спокойствие. Вазов. 3. Болестно състояние, при което се прекъсва нормалният ход на някаква психична дейност. Нервно разстройство. Умствено разстройство. 4. Разслабване, нередовност на стомаха. Имам силно разстройство.
|