разстъ̀пвам се, -аш се, несв.; разстъ̀пя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За навалица, множество — отмествам се, обикн. за да дам път на някого да мине. Ние се приближихме до тълпата, която, като ни видя, разстъпи се наоколо и мястото към вратата на колибата остана празно. З. Стоянов. Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя. Вазов. И сбра се на другия ден пред изгрев целият народ в свещената дъбрава... Когато стигнахме, народът се разстъпи, за да минем. Н. Райнов. 2. Диал. Разхождам се на кратко разстояние. Разстъпи се нервно назад-напред с наведена плешива глава, па отведнъж току дръпна вратата и се подаде разтреперан. Ст. Ц. Даскалов. Той стана и взе да се разстъпва из двора. И. Волен.
|