разсъблѝчам, -аш, несв.; разсъблекà, разсъблечèш, мин. св. разсъбля̀кох, разсъблèче, прич. мин. св. деят. разсъбля̀къл, -кла, -кло, мн. разсъблекли, св., прех. 1. Събличам повечето от дрехите или всички дрехи. Един възрастен мустакат полицай го разсъблече и започна да го разтрива с някаква силно парлива течност. Дим. Ангелов. Олеле, божичко, свят ми се вие, олеле — глава... — Голямата дъщеря я разкопча, разсъблече я. Чудомир. 2. Събличам дрехите на мнозина или на всички. А пролетта шуми в листнатите клони на дърветата, развява забрадките на девойките и жените, разсъблича кожусите на старците. Кр. Григоров. Разсъблече децата. разсъбличам се, разсъблека се възвр. и страд. Тъкмо бай Йончо беше започнал да се разсъблича, и по улицата затрещя мотоциклет. А. Гуляшки.
|