разсъдѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който обича да разсъждава, който е склонен към разсъждаване; разсъдлив, умен. Висок, малко попрегърбен, с буден разсъдителен поглед изпод дълги, прераснали вежди, майстор Томан сам седна до него. Дим. Ангелов.
|