разсъдлѝв, -а, -о, прил. Който добре обмисля нещата; умен, разумен, разсъдителен. Той беше малообразован. и с ограничено развитие, но животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Вазов. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив, — главно възприемчив. Ал. Константинов. А пък вашият приятел е тъй тих, скромен и разсъдлив човек! Г. Райчев.
|