разсъ̀дък, мн. няма, м. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум. В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуска човека. Вазов. Неутолима жажда за мъст само изпълваше цялото му същество,... помрачаваше разсъдъка му. Йовков. Отведнъж разсъдъкът ме остави. Всички хубави чувства, които ме вълнуваха, изчезнаха. Елин Пелин.
|