разсъ̀дъчност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разсъдъчен. У нея се пробудиха проблясъци на трезва разсъдъчност, която помете из душата ѝ всички надежди, както и всички блянове. Ст. Загорчинов.