разсъждàвам, -аш, несв.; разсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Мисля последователно, за да стигна до някои умозаключения, изводи. Трябва, значи, да се приучат здраво да мислят и разсъждават. Влайков. Съзнанието му се е прояснило, разсъждава нормално. Л. Стоянов. Защото, Борисе, ти си вече голям и можеш сам да раз-съдиш и да прецениш. Г. Караславов. 2. Изказвам мислите си за нещо; обмислям. Съставяхме... план за бъдеще въстание и разсъждавахме за мерките, които трябва да се вземат. Величков. Няма ли да ти домилее, да размислиш, че за някаква си нищожна заплата биеш брата си? Да те чукне тъй съвестта? — разсъждава Лисичката. Елин Пелин. || Колебая се, умувам. Без да разсъждава,... той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката сила го стовари върху главата на брата си. Елин Пелин.
|