разсъ̀мване, мн. няма, ср. Времето, когато се разсъмва, развиделява. Предпазливо и тихо тръгнаха още през нощта и на разсъмване бяха в една стара дъбова гора. Йовков. Срещу Нова година почти никой не спа. веселбата продължи до разсъмване. Ем. Станев. Залегна в гората на насрещната страна на чешмичката, откъдето ливадите се виждаха като на длан, и там дочака разсъмването. Дим. Ангелов.
|