разсъ̀нвам, -аш, несв.; разсъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ставам причина да престане да се спи на някого, прогонвам съня, дрямката на някого. Захарина се бореше със съня и ту се унасяше в дрямка, ту започваше да мисли за нещо и мисълта я разсънваше. И. Волен. По едно време жената проплака на сън и аз се пробудих. Тежкото ѝ дишане ме разсъни. К. Петканов. разсънвам се, разсъня се страд.
|