разсъ̀рдвам, -аш, несв.; разсъ̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ставам причина някой да се сърди, да стане сърдит; разядосвам. Ти можеш да разсърдиш и най-кроткия човек със своя инат. Каравелов. Спокойствието му разсърди Петра и тя изведнъж избухна. Йовков. Думите на стрина Венковица много силно ядосаха и разсърдиха чича Венка. Влайков. разсърдвам се, разсърдя се страд.
|