разсъ̀рдвам се, -аш се, несв.; разсъ̀рдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Ставам сърдит. Богдан кипна, разсърди се, спря на няколко крачки от него и натърти: — Ако не те е страх, ела да се поборим! К. Петканов. Бонка го погледна в недоумение, готова да се разсърди. Г. Райчев. Ще ѝ се разсърдя и ще си бягам. Влайков. Селото ехтеше от викове, конски цвиления и лай на разсърдените селски кучета. Вазов.
|