разсъ̀хвам се, -аш се, несв.; разсъ̀хна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. За дървен предмет — развалям се, повреждам се поради изсъхване. Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите ѝ се разсъхнали, обръчите ѝ се разслабили. Елин Пелин. Щом влезе в двора и видя празнота кола, уплаши се, че колелата ще се разсъхнат на слънце, ако не се работи с нея. К. Петканов. Вратата се е разсъхнала и има пролуки. □ Работата се разсъхва (разг.) — работата се разваля, не става.
|