разся̀вам, -аш, несв.; разсèя, -èеш, мин. св. разся̀х, прич. мин. св. деят. разся̀л, -а, -о, мн. разсèли, прич. мин. страд. разся̀н, -а, -о, мн. разсèни, и разся̀т, -а, -о, мн. разсèти, св., прех. 1. Пръсвам в различни посоки нещо; разпръсвам. Едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов. 2. Премахвам, отстранявам. Денят залъгва или разсява черните мисли, нощта ги събира под крилото си. Вазов. Нещастниците (затворниците), за да разсяват своята тежка тъга, гледаха от кръглите дупчици. Величков. разсявам се, разсея се страд.
|