разтàкам, -аш, несв., прех. 1. Бавя, обикн. нарочно извършването на нещо; протакам. Разтакам работата. 2. Без нужда препращам от едно място на друго; разкарвам. Разтакаха го от учреждение в учреждение. разтакам се страд.