разтàпям, -яш, несв.; разтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разтопявам. Слънцето разтапяше вече сланата. Елин Пелин. И лятото — златен леяр — / навежда чело и с духало / нажежва до бяло, до жар / полята, разтапя метала. Ем. п. Димитров. Но има (музикални) късове, които просто ме разтапят — призна той с тон на дете, което са погалили, и посочи по посока на грамофона. Г. Караславов. разтапям се, разтопя се страд.
|