разтàпям се, -яш се, несв.; разтопя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Разтопявам се. Щом доближиш восъка до топлина, разтапя се и чудни и необичайни видове приема. Ст. Загорчинов. Снегът се разтапя. 2. Поет. За светлина, звук и под. — разсейвам се, разнасям се, преливам се в нещо. А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и немощен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Смирненски. От комините на многобройните къщи се виеше дим, който се разтапяше и чезнеше в студената мъглявина на късния есенен ден. Дим. Ангелов. 3. Прен. Разнежвам се, развълнувам се приятно. А бай Нончо се разтапяше от въодушевение, приказваше, сочеше с пръст върху плана, кимаше замечтано с глава. А. Гуляшки.
|