|
разтвàрям1, -яш, несв.; разтвòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отварям широко до възможния предел. Тримата мъже тичешком прекосиха двора, разтвориха вратника. К. Петканов. Ния разтвори още рано прозорците и, като премина високото майско слънце над къщата, малката стая се изпълни със свежа, прохладни сянка. Дим. Талев. 2. Отварям нещо свито, затворено. Цветята разтваряха чашките си. Йовков. Кирчо, я си разтвори шепичката мама да види нещо. К. Петканов. Изненадана, тя разтваря широко очите си и ме гледа продължително. Кр. Кюлявков. 3. Развързвам, разкопчавам торба, кесия и др. При чешмата до Говедарника дружината спря да почине. Разтвориха раниците, хапнаха. П. Димитров. В кабината е толкова тясно, че човек едва може да разтвори куфарите си. Св. Минков. 4. Раздалечавам краищата на нещо сгънато, свито, прибрано. През нощта, като остана сама, тя разтвори Тошковото писмо и се залови да го срича през замрежените си от сълзи очи. Г. Райчев. Извади от куртката си един огънат лист, разтвори го и прочете няколко имена. А. Гуляшки. Двамата гледаха внимателно една карта, която бяха разтворили върху коленете си. Дим. Димов. Те са разтворили книги и четат високо. Влайков. || Раздалечавам рамената, краищата на триножник, клещи и под. Разтварям пергела. Разтварям триножника. Разтварям клещите. 5. Опъвам в страни, разпервам, разгръщам. Той разтвори ръце, като да я прегърне. Йовков. Мамо, ами ако завали дъжд, ще разтвориш ли чадъра?. — Ще го разтворим, момчето ми, ще го разтворим. Г. Райчев. Вечерта стигнахме в полите на планината и се разположихме на лагер под един грамаден дъб, разтворил нашироко клони, като огромен чадър. Ем. Станев. Насекомото разтвори полека крилцата си. Елин Пелин. 6. Прен. Показвам, разкривам. То (звездното небе) разтваря широки простори на мечтите ми, зове душата ми в своя тих, волен, сияющ звезден свят. Вазов. Не шумяха треви и листа, не пееха птички, а все пак планината беше жива... Тя ги посрещаше приветливо и разтваряше пред очите им своята зимна хубост. Дим. Талев. разтварям се, разтворя се страд. □ Разтварям душата (сърцето) си — откривам своите чувства и преживявания. С разтворени обятия — посрещам някого много сърдечно, с голяма радост. Два свята чудни, велики ми разтварят обятия: науката и отечеството. Вазов. Разтварям пергела (разг., ирон.) — вървя с големи крачки, бързо.
разтвàрям2, -яш, несв.; разтвòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя разтвор. Разтварям боята във вода. 2. За течност — имам способност да образувам разтвор с някои вещества. Бензинът разтваря суровия каучук. разтварям се, разтворя се страд.
|