разтѝквам, -аш, несв.; разтѝкам, -аш, св., прех. Тикам силно на разни страни; разбутвам, разтласквам. Те бързо слязнаха и разтикаха жените, които се готвеха да нахълтат в ладията. Вазов. Дечо Буйната, висок и едър като млад дъб козар, разтикваше с железните си лакти тълпата... и бързаше да мине напред. Чудомир. разтиквам се, разтикам се страд.
|