разтѝрям, -яш, несв.; разтѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разтирвам. Мама Стояну думаше: / Стоене, синко Стоене, / стадото не си разтиряй / из самодивска дъбрава, / или, като го разтиряш, / със тънка свирка не свири. Нар. пес. разтирям се, разтиря се страд.
|