разтѝчвам се, -аш се, несв.; разтѝчам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам силно да тичам в разни посоки. Разтичаха се по улиците сънливи и уплашени хора. Йовков. Около къщурката се разтичват пет-шест войника,... нареждат се бързо в една редица, с лице към реката. К. Константинов. Агънцата се разтичаха и всяко коленичи под майка си да бозае. И. Волен. Жените се разтичаха из махалите, зашушукаха край вратниците. К. Петканов. 2. Почвам да тичам на разни места, за да свърша някаква работа. Я стани сутрин, че се разтичай, че се раз-шетай, ще видиш как ще ти премине. Йовков. Разтича се и ханджията да дири вода. Вазов. Изведнъж той заохка силно, завъртя се, двете жени се разтичаха около него. Йовков. Чак когато ги (момчетата) изпратиха в затвора и родителите се разтичаха да търсят адвокати, едва тогава той разбра колко сериозно беше положението на едничкия му син. Г. Караславов.
|