разтовàрвам, -аш, несв.; разтовàря, -ищ, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам, свалям товар от някого или от нещо. Върнал се човекът от дърва, разтоварил магаренцето си. Елин Пелин. Най-напред разтоварваше вагони в пристанището. Д. Добревски. Станка товареше колата, а Кръстьо я откарваше и разтоварваше на нивата. Г. Караславов. 2. Свалям нещо, което е било натоварено, и го слагам другаде. Разтоварваше плява, с която палеха казана на мелницата. Йовков. На Кънча Синигера бяха дошли две бъчви сладко вино — тамам ги бяха разтоварили. Влайков. Завиха тия коли право към ливадата, дето се строеше мелницата, и разтовариха там цели грамади железа — колела, винтове, лостове. Дим. Талев. 3. Прен. Книж. Освобождавам някого от известни задължения. разтоварвам се, разтоваря се страд.
|