разтопя̀вам, -аш, несв.; разтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Превръщам нещо замръзнало — лед, сняг и под. от твърдо в течно състояние чрез затопляне. Вътрешната топлина беше започнала бързо да разтопява ледените цветя по стъклата. Ст. Станчев. Огря слънце и разтопи ледовете. || Превръщам някакво твърдо вещество — метал, восък и под. чрез силно загряване в течно състояние. Разтопявам олово. Разтопявам восък. 2. Прен. Рядко. Разнежвам. Чудото, което с моя помощ ти извърши над него, като го изцели от смъртна болест, не разтопи гордото му сърце. Ст. Загорчинов. Тази песен ми разтопява душата. разтопявам се, разтопя се страд.
|