разтопя̀вам се, -аш се, несв.; разтопя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. За нещо замръзнало — лед, сняг и пр.: минавам в течно състояние при затопляне. Минуваме край една широка пряспа, която се е разтопила по краищата. Вазов. Пролетен топлик усети, / дочу весел детски вик, / и снежинката от радост / разтопи се в един миг. Елин Пелин. || За твърди вещества — метал, восък и пр.: ставам течен при загряване. Оловото се разтопи. 2. Поет. Разсейвам се, разливам се, изчезвам. Във въздуха се разтопи и разля преснота и хлад. Йовков. В мъглата на сълзите образите сякаш се разтопиха, лицата изчезнаха и от всичко, което бе в салона, в съзнанието му остана само пламъкът на червените знамена. Вежинов. Враждата се разтопи пред неприятелските куршуми — помисли си Камен. К. Ламбрев. Желал бих в своята скръб да се разтопя, или да изгоря със своите радости. П. П. Славейков. 3. Предавам се на нежни чувства: разнежвам се. Сърцето му се разтопи от милост. Вазов. В къщи Илиевата майка се разтопи от радост, прегърна го, почна да глади косата му. А. Каралийчев. Ами и дете ли имаш?... — Дете. Момиченце... — Момиченце — повтори разнежено и чертите на мъжественото му лице се разтопиха от умиление. Дим. Ангелов.
|