разтòчвам, -аш, несв.; разтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Развивам нещо навито. Разточи пояса си. 2. С точене приготвям тестени кори за баница и др. Разточи кори за юфка. || Приготвям нещо точено. Сипа им повече, даде им и по-голямата част от баницата, която беше разточила. Йовков. Ще му заколи пиле, баница ще му разточи, хляб с нахутена мая ще му умеси. К. Петканов. И погача умеси, и зелник разточи. Мих. Георгиев. разточвам се, разточа се страд.
|