разточѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който харчи неразумно, който пръска много пари. Нарзанов е млад. Строг, пестелив в бюрото — вън разточителен джентлемен. Стаматов. || Обр. Но имаше едно място, което пролетта като че беше разхубавила с най-щедра и разточителна ръка ... Зелената равнина на ливадите беше изпъстрена с хиляди цветя. Йовков. 2. За който се харчат, пръскат много пари. Той води разточителен живот.
|