разточѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. 1. Склонност към неразумно пръскане на пари, на средства. Луксът и разточителността са били нечувани ... Стотина хиляди франка са се прахосвали в една нощ за гуляи и в разврат с жени. Вазов. || Обр. Цялата градинка там бе от стари липа, отрупани с безброй цъфнали цветове, които лееха своя аромат в някаква неудържима, лудешка разточийтелност. К. Константинов. 2. Прен. Склонност към пищност, претрупаност. Разточителност на фразата.
|