разточѝтелство, мн. -а, ср. 1. Неразумно пръскане на пари, на материални средства. Сега тя ... смайваше всички с разточителството и лукса си. Дим. Димов. 2. Прен. Употреба на твърде много художествени средства; пищност, претрупаност. Има сцени, предадени изразително, живо ..., без многословие и художествено разточителство. Сп. Септември, 1952 г.
|