разтрàквам, -аш, несв.; разтрàкам, -аш, св., прех. 1. Почвам да тракам силно нещо. Разтърчаха се на часа и Казълбашеви, разтракаха нощови и лопати, раздрънкаха съдове и решета. Г. Караславов. 2. Повреждам, развалям от дълга и невнимателна употреба. Разтрака ми пишещата машина. разтраквам се, разтракам се страд.
|