разтрàквам се, -аш се, несв.; разтрàкам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам да тракам силно. Тя силно изпищя. Отвън се чу тропот, разтракаха се врати. М. Кремен. 2. Повреждам се, развалям се от дълга и невнимателна употреба. Разтрака ми се колата.