разтрèбвам, -аш, несв.; разтрèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Подреждам, поставям в ред, разчиствам. След вечерята Тинка, както му е редът, раздигна паралията и премете, изми съдовете, разтреби едно друго из къщи. Влайков. Станка, като разтреби софрата, отиде в собата, за да постеле на баща си. Блъсков. Жена му го погледна само с едно око и нищо не му рече, а почна да разтребва масата. Чудомир. Тя сама му разтребваше стаята. Вежинов. разтребвам се, разтребя се страд.
|