разтревòжен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разтревожа. 2. Като прил. — а) Който изпитва тревога. Вкараха разтревожения гост в чистата, светла, напоена с босилков дъх стаичка на учителя. Д. Немиров. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Йовков. След като нахока и препрати настрана разтревожената си челяд, Вълчан изведнъж стана такъв, какъвто го знаеше Нейко. Йовков. б) Който изразява тревога. Разтревоженото му лице бе бледо.
|