разтреперàн, -а, -о, прил. Който трепери. Щастлив, усмихнат, той седна до огъня ..., припече се и взе с разтреперани ръце да си прави цигара. Йовков. Кой е там? ... — Аз, аз съм — каза уплашено един разтреперан глас. Елин Пелин. Момичето с разтреперани ръце поема саханчето. Влайков.
|