разтрѝвам, -ащ, несв.; разтрѝя, -ѝеш, мин. св. разтрѝх, прич. мин. страд. разтрѝт, св., прех. 1. Трия, търкам с ръка очи, чело и др. Дядоо? Спиш ли, плачеш ли?... Той рипна уплашен, разтри очи. Ст. Ц. Даскалов. Най-после той го разтърси силно. Еньо облещи очи, разтри чело с ръка и се изправи. Елин Пелин. 2. Правя разтривка на болен. Не умря, ама едвам го свестиха. Поливаха го с вода, разтриваха го. Йовков. Не бързай — отвърна Гърбушката, като разтриваше босите си крака, подбити от дългия път и от коравите ботуши. М. Марчевски. Вика ли лекар? — Да пие чай и вечер да я разтриваш с камфорово масло. Дим. Ангелов. 3. Стривам, смачквам. Той гореше от желание да си разтрие една чушчица, от дребните, в супата. Ал. Константинов. Людмила се намръщи, откъсна стръкче повехнала тревица и полека я разтри между пръстите си. А. Гуляшки. Той хвърли цигарата на пода, скочи, разтри я с крак. Г. Райчев. 4. Размазвам нещо с триене. Бай Ганьо седи сам в салона, зяпа разсеяно картините, час по час плюе по килима, разтрива го с ботушите и се вслушва при най-малък шум в кабинета. Ал. Константинов. разтривам се, разтрия се възвр., страд.
|