разтрѝсам, -аш, несв.; разтресà, -èш, мин. св. разтрèсох, прич. мин. св. деят. разтрèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Разклащам, раздвижвам силно; разтърсвам. Па хвана десницата на войводата и здраво я разтресе. Ст. Загорчинов. Ала нов взрив разтресе земята; войникът се залюля и падна по очи. Г. Райчев. Няколко гърмежа разтрисат въздуха, събуждат от разни ярове ековете и в проточен тътнеж умират някъде в пущинаците. Вазов. 2. Прен. Остар. Развълнувам силно; разтърсвам. Срещата му днес беше страшна изненада, която го разтресе цял. Вазов. 3. За болест — почвам силно да треса. Ту плаче, ту себе си кълне, а понякога и огница го разтриса. Ст. Загорчинов. Разтриса ме малария. Люта ме треска разтресе. разтрисам се, разтреса се страд.
|