разтрѝсам се, -аш се, несв.: разтресà се, -èш, мин. св. разтрèсох се, прич. мин. св. деят. разтрèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. 1. Разклащам се силно: разтърсвам се. Портата се разтресе, затропаха някакви железа и двете двери полека-лека се отделиха и хлътнаха назад. Ст. Загорчинов. После въздухът се разтресе от топовни гърмежи. Вазов. Танкът се разтресе и предната му част се издигна високо, после прилегна върху равния път край насипа. П. Славински. 2. Прен. Почвам силно да се треса от вълнение; разтрепервам се. Цяла се разтресе от страх. — Защо толкова се уплаши? К. Петканов. Похлупи лице на земята и се разтресе от плач. Дим. Ангелов. И той, остана тъй доволен от думите, че се разтресе от смях, с ръце облегнати на бедрата си. Ст. Загорчинов.
|