разтрòгване1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтрогвам1 и от разтрогвам се.
разтрòгване2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтрогвам2 и от разтрогвам се. Разтрогване на брак.