разтрошàвам. -аш, несв.; разтрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. С трошене направям нещо на късове: разчупвам, раздробявам. Радой главнята разтроши, / бликнаха искри из високо. Вазов. Харалан начупи няколко слънчогледови стебла, тури ги върху жаравата, после разтроши върху им една дебела пита тор. А. Гуляшки. Куршумите разтрошиха стъклата на прозореца. Дим. Ангелов. Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна, / разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите / и излиза от коритото. Багряна. разтрошавам се, разтроша се страд.
|