разтръбя̀вам, -аш, несв.; разтръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Като тръбя съобщавам, разгласявам нещо. Съд божи ще настъпи, братя мои: — страшен съд ще разтръби по дворци и хижи час на възмездие и праведна отплата. Н. Райнов. 2. Съобщавам, разгласявам навсякъде. Вестниците бяха разтръбили навред никому непознатото до тогава име. Вазов. Ще разтръби навсякъде какво сме говорили. разтръбявам се, разтръбя се страд.
|