разтуптя̀вам, -аш, несв.; разтуптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разтуптя̀л, -а, -о, мн. разтуптèли, прич. мин. страд. разтуптя̀н, -а, -о, мн. разтуптèни, св., прех. Правя нещо да почне силно да тупти. Блян бляскав, чуден беше прелетял над целия народ,... беше разтуптял сърцето му с най-сладките надежди. Величков. разтуптявам се, разтуптя се страд.
|